Картофки, подправки, сиренце, масло и мляко под формата на мъфин…С аромата на див чесън, свежа мащерка, копър и зелен лук...
Това е. Ваканцията свърши. Официално. След почти цяла година, изпълнена с пътувания,
приключения, партита, обиколки на Европа и България, работата започна да си
иска своето. Последните седмици пак ми се иска да се клонирам, за да мога да
огрея навсякъде. Мразя да отказвам, а вече се налага. Ето, снощи отказах най-интересната
оферта за работа от сума ти време насам. Ама какво да направя, като всички
искат да се обучават между 17:00 и 19:30 през седмицата?! Явно наистина
решението е в клонирането, особено след като така и не ми върви в опитите да си
припомня как се кара, та евентуално да се придвижвам бързо от едно място до
друго. Не че трафикът в София ще ми позволи, ама нейсе, то човек винаги трябва
да се опита.
Като заговорихме за
опити, въпросните Картофени мъфини със сирене и микс от свежи подправки се получиха както трябва едва от третия
път, което си е чиста проба провал за импровизатор в кухнята като мене. Преди това
имаше един особено неуспешен опит, включващ оризово брашно, и друг, не чак
толкова неуспешен, когато не искаха да се отлепят от формичките.