Бисквитки със сушени череши

Вариация на класическите chocolate chip cookies, тези бисквитки ухаят на масло, череши, млечен шоколад и орехи - няма по-прекрасен начин за прекарване на снежен следобед като днешния...

Едва ли има нещо по-прекрасно от това да се събудиш сутрин и да видиш, че навън вали сняг. Особено ако не трябва да ходиш на работа, защото работата идва при тебе. Това е едно от най-големите предимства на хоум офиса – няма задръствания, няма нерви с градския транспорт, няма да измръзнеш, докато си чистиш колата от снега и после чакаш дизела да ти стопли купето. Ставаш сутрин, правиш си чай и сядаш до прозореца да се наслаждаваш на бялата приказка навън и междувременно да попревеждаш малко.

Mars-иански сладки

Тези мекички сладки с невероятен шоколадово-карамелен вкус и аромат на истинско масло и кафява захар са съвършеният спътник за пътуването през уикенда.

Петък е! Най-хубавият ден от седмицата! Особено, ако след него идва дълъг уикенд, както сега! Особено, ако имате планове за дългия уикенд, които включват пътуване за удоволствие, а не по задължение.

Обожавам да пътувам. Има някаква тръпка, нещо необяснимо привлекателно в това да се движиш, да наблюдаваш как пътят се изнизва покрай теб и те води някъде – някъде, където не си бил, където е хубаво, въздухът е чист, а компютърът, имейлите, преводите и задълженията биват забравени. Винаги съм казвала и ще продължавам да го казвам – пътуването разширява кръгозора. Ама само когато го правиш сам, свободно, без водачи, без организирани екскурзии, трансфери, ол инклузив или други такива екстри. Само когато човек е сам на пътя и разчита на себе си, само тогава разкрива истинския си потенциал и отключва истинската си творческа енергия. Защото километрите в реалността понякога означават светлинни години за душата. И свобода, най-вече свобода.

Double Chocolate Hazelnut Cookies

Once upon a time, I didn’t like hazelnuts. As far as nuts are concerned, almonds have always been my absolute favourite! Hazelnuts were just the occasional guest-star in some chocolate, most of the time accompanied by raisins (mmm…). I have to admit I still have a bit of a problem with Nutella, though. Too much hazelnut-y is definitely not for me.

This is why the following recipe calls for half a cup whole, raw hazelnuts (about 60 gr.) which then get roughly ground and incorporated in the dough to give it lovely crunchiness! Combined with two kinds of chocolate – milk and dark, and substituting some of the butter for cream cheese, this recipe makes the loveliest velvety cookies in the whole world! I chose to make them bigger this time, so that they could be soft and the chocolate inside could stay half-melted for longer, making them chewy and moist, perfect for a foggy day in Sofia.

Шарени шоколадови бисквитки

Наближават празниците. Всъщност, ако броим онзиденшния Никулден, направо си дойдоха. На мен обаче ми е малко трудно да се настроя в такова време на положителна вълна – навън е сиво, мрачно, безумно студено, бездомни кучета обикалят на глутници, по центъра на всеки ъгъл има полиция, коледната лудница дебне зад ъгъла, а аз пак не знам на кого какво да подаря…

В такива моменти имам нужда от нещо цветно и ярко, което да ми върне хубавото настроение. Ако пък има и шоколад и кафява захар в него, направо няма начин да не успее. Има нещо в кафявата захар и сладките, приготвени с нея, което ги отличава от всичко, където има използвана бяла захар. Бялата захар е някак си безлична и безвкусна, докато кафявата има свой собствен характер, аромат и леко карамелен вкус. В рецептата, за която ще ви разкажа днес, именно кафявата захар придава отличителния вкус на тези бисквитки – важно е да се спази пропорцията на 2:1 в полза на кафявата захар, иначе вкусът няма да е същият.

Този блог беше обмислян доста дълго време. Може би дори прекалено дълго. За щастие, след един (почти) свободен ден е вече факт!
Да ми е честит!


Защо Barkery?

Преди известно време си говорехме с един приятел на по няколко уискита в Road 66 кой каво иска да прави занапред с живота си. "I should totally open a bar," каза той като един виден последовател на Барни Стинсън. "And I should totally have my own bakery," казах аз като виден любител на сладките. "I have an idea! Let's start a joint-venture and call it Barkery!" "Yeah! And we'll serve Jack and cookies!" "Deal!"
Понякога най-великите идеи се раждат най-неочаквано. Често други хора участват в тяхното създаване. Но едно е сигурно - алкохолът винаги помага те да са велики! :)
И така, имам си идея за своя собствена пекарна. Ще се казва "Barkery" и ще предлага кукита, мъфини, къпкейкове, Джак и отбрани видове ирландско уиски и вино. Ей така, за душата на хора като мен, които си пият уискито с торта, а виното - с мъфин със сирене. Ще има дървени столове, късметчета от мъдри римувани мисли с кафето и бурканче от меда на тати на всяка маса. А, да - и слънчогледи. Да не забравяме слънчогледите!
Всеки ден ще има различни специалитети - в зависимост от настроението ми и времето навън. За тези, които са забравили - да преговорим: Нели има склонността да е свръхемоционална не само в живота, но и в кухнята. Ако се вдъхновя, за половин час мога да спретна най-невероятната манджа на света. Ако ми е криво, и три часа да се моря, пак няма да стане както трябва.
Та затова си пожелавам свръхемоционалността, свързана с този блог, да не ме напуска никога!
Моята Barkery засега ще е само виртуална. Някой ден, надявам се, ще стане и реална!
И за да открием официално мястото, където сладкото и алкохолът са на почит, ви предлагам една от любимите си рецепти:

Кукита* с бял шоколад и червени боровинки

1/3 ч.ч. масло
½ ч.ч. кафява захар
1/3 ч.ч. бяла захар
1 яйце, размер L
1 течна есенция ванилия на Д-р Йоткер
1 ½ ч.ч. брашно
½ ч.л. сол
½ ч.л. сода бикарбонат
¾ ч.ч. червени боровинки (продават сушени в Била и Кауфланд, кутия от 100 гр. – тъкмо достатъчна за рецептата)
1 бял шоколад Милка



Загряваме предварително фурната на 160 градуса и застиламе една или две тавички с хартия за печене.
В купа изсипваме двата вида захар, разтопеното (но не горещо!) масло, яйцето и ванилията и разбиваме с тел за разбиване на яйца. (Моята тел се казва Димитраки, за вашите не знам…) В друга купа смесваме брашното, содата и солта. Изсипваме сухите съставки при мокрите и разбъркваме с лъжица, докато сместа стане хомогенна.
Нарязваме шоколада на парченца. (Аз лично гледам едно блокче да го разрежа горе-долу на четири) Ако боровинките са много големи, също можем да ги понакълцаме. Изсипваме шоколада и боровинките в сместа за кукитата и разбъркваме.
С помощта на две чаени лъжички загребваме от сместа и слагаме в тавичката. Не оформяме нищо, кукитата ще се самооформят сами при печенето. Печем около десетина минути (зависи от фурната), докато краищата леко порозовеят. Изваждаме и оставяме за минута-две да се поохладят, след което преместваме готовите кукита с помощта на шпатула в поднос или кутия.
Кукитата са най-вкусни, когато са пресни, но и на няколко дни пак не са за изхвърляне. Вървят превъзходно с Jack Daniel's Honey, който за съжаление не се продава в България (все още).

Да ви е сладко!

*кукита – мн.ч. на куки. Да, много добре знам, че на български това се превежда като „бисквита“, но като ми кажат бисквита и в съзнанието ми изниква квадратно, блудкаво нещо, което се разпада в мляко. Затова, а и защото това си е моят блог и ще правя каквото си искам, хахах, наричам тези сладости „кукита“!