Този блог беше обмислян доста дълго време. Може би дори прекалено дълго. За щастие, след един (почти) свободен ден е вече факт!
Да ми е честит!
Защо Barkery?
Преди известно време си говорехме с един приятел на по няколко уискита в Road 66 кой каво иска да прави занапред с живота си. "I should totally open a bar," каза той като един виден последовател на Барни Стинсън. "And I should totally have my own bakery," казах аз като виден любител на сладките. "I have an idea! Let's start a joint-venture and call it Barkery!" "Yeah! And we'll serve Jack and cookies!" "Deal!"
Понякога най-великите идеи се раждат най-неочаквано. Често други хора участват в тяхното създаване. Но едно е сигурно - алкохолът винаги помага те да са велики! :)
И така, имам си идея за своя собствена пекарна. Ще се казва "Barkery" и ще предлага кукита, мъфини, къпкейкове, Джак и отбрани видове ирландско уиски и вино. Ей така, за душата на хора като мен, които си пият уискито с торта, а виното - с мъфин със сирене. Ще има дървени столове, късметчета от мъдри римувани мисли с кафето и бурканче от меда на тати на всяка маса. А, да - и слънчогледи. Да не забравяме слънчогледите!
Всеки ден ще има различни специалитети - в зависимост от настроението ми и времето навън. За тези, които са забравили - да преговорим: Нели има склонността да е свръхемоционална не само в живота, но и в кухнята. Ако се вдъхновя, за половин час мога да спретна най-невероятната манджа на света. Ако ми е криво, и три часа да се моря, пак няма да стане както трябва.
Та затова си пожелавам свръхемоционалността, свързана с този блог, да не ме напуска никога!
Моята Barkery засега ще е само виртуална. Някой ден, надявам се, ще стане и реална!
И за да открием официално мястото, където сладкото и алкохолът са на почит, ви предлагам една от любимите си рецепти:
Кукита* с бял шоколад и червени боровинки
1/3 ч.ч. масло
½ ч.ч. кафява захар
1/3 ч.ч. бяла захар
1 яйце, размер L
1 течна есенция ванилия на Д-р Йоткер
1 ½ ч.ч. брашно
½ ч.л. сол
½ ч.л. сода бикарбонат
¾ ч.ч. червени боровинки (продават сушени в Била и Кауфланд, кутия от 100 гр. – тъкмо достатъчна за рецептата)
1 бял шоколад Милка
Загряваме предварително фурната на 160 градуса и застиламе една или две тавички с хартия за печене.
В купа изсипваме двата вида захар, разтопеното (но не горещо!) масло, яйцето и ванилията и разбиваме с тел за разбиване на яйца. (Моята тел се казва Димитраки, за вашите не знам…) В друга купа смесваме брашното, содата и солта. Изсипваме сухите съставки при мокрите и разбъркваме с лъжица, докато сместа стане хомогенна.
Нарязваме шоколада на парченца. (Аз лично гледам едно блокче да го разрежа горе-долу на четири) Ако боровинките са много големи, също можем да ги понакълцаме. Изсипваме шоколада и боровинките в сместа за кукитата и разбъркваме.
С помощта на две чаени лъжички загребваме от сместа и слагаме в тавичката. Не оформяме нищо, кукитата ще се самооформят сами при печенето. Печем около десетина минути (зависи от фурната), докато краищата леко порозовеят. Изваждаме и оставяме за минута-две да се поохладят, след което преместваме готовите кукита с помощта на шпатула в поднос или кутия.
Кукитата са най-вкусни, когато са пресни, но и на няколко дни пак не са за изхвърляне. Вървят превъзходно с Jack Daniel's Honey, който за съжаление не се продава в България (все още).
Да ви е сладко!
*кукита – мн.ч. на куки. Да, много добре знам, че на български това се превежда като „бисквита“, но като ми кажат бисквита и в съзнанието ми изниква квадратно, блудкаво нещо, което се разпада в мляко. Затова, а и защото това си е моят блог и ще правя каквото си искам, хахах, наричам тези сладости „кукита“!
