Mars-иански сладки

Тези мекички сладки с невероятен шоколадово-карамелен вкус и аромат на истинско масло и кафява захар са съвършеният спътник за пътуването през уикенда.

Петък е! Най-хубавият ден от седмицата! Особено, ако след него идва дълъг уикенд, както сега! Особено, ако имате планове за дългия уикенд, които включват пътуване за удоволствие, а не по задължение.

Обожавам да пътувам. Има някаква тръпка, нещо необяснимо привлекателно в това да се движиш, да наблюдаваш как пътят се изнизва покрай теб и те води някъде – някъде, където не си бил, където е хубаво, въздухът е чист, а компютърът, имейлите, преводите и задълженията биват забравени. Винаги съм казвала и ще продължавам да го казвам – пътуването разширява кръгозора. Ама само когато го правиш сам, свободно, без водачи, без организирани екскурзии, трансфери, ол инклузив или други такива екстри. Само когато човек е сам на пътя и разчита на себе си, само тогава разкрива истинския си потенциал и отключва истинската си творческа енергия. Защото километрите в реалността понякога означават светлинни години за душата. И свобода, най-вече свобода.

Та, ако не ни мине котка път или настинката на С. не се влоши много, утре на обяд палим джапанките и дим да ни няма. Обикновено традицията в такива случаи повелява, че трябва да се приготви нещо за из път и за почивката, в случай че те налегне внезапно кризата за нещо дребно за хапване в 12 вечерта, докато гледаш 24 Kitchen и „Пекарната на Рудолф“. Да, за хора като нас, които не притежават  телевизор, гледането на кулинарен канал си е чиста проба лукс. Единственият проблем е, че трябва да имаш нещо за ръфане под ръка. Нещо дребно, неангажиращо, нещо като…МАРСиански сладки!

Противно на асоциациите, които името им навява, тези мекички сладки, преливащи от шоколад и карамел, не идват от космоса. Те са вариация на класическите chocolate chip cookies с много специална добавка – парченца десерт Mars. Онзи ден в Била, както чаках на опашката на касата и си мислех, че ми се иска да направя нещо по-различно за това пътуване, погледът ми се спря случайно на наредените десертчета Mars, които коварно ви намигат и ви изкушават, а вие няма къде да избягате, защото пред вас е касиерката, а зад вас – останалите хора. Веднага си представих парченце Mars в средата на бисквитка с шоколадов чипс – карамелено, мекичко, разтапящо се в устата…

След един нещастен опит за правене на сладки с желирани бонбони, който завърши с разлята прегоряла карамелена маса и останало сурово тесто, съм много предпазлива, когато опитвам да пека със странни неща. Опасенията ми в случая бяха, че Марс-ът ще се разтопи и прегори, преди сладките да са готови. Затова реших като предпазна мярка да го замразя, след което да го нарежа на парченца и да го поставя върху сладките, преди да ги сложа да се пекат. Резултатът беше не-ве-ро-я-тен! Дори С., който принципно не се впечатлява чак много от сладко (шоколадовото ми суфле е изключение), изяде цели две сутринта преди работа! Йей!

При част от сладките реших да експериментирам и да обвия парченцето Марс със тестото, така че да не си личи отвън, а да има изненада, когато се захапе.  Също много добър вариант – парченцето остава цяло и мекичко вътре в сладката, а карамелът се тегли на конци, когато я разчупите.

Различното при тази рецепта е по-малкото количество захар, което сложих, и млечния шоколад вместо шоколадовия чипс, който слагам обикновено.  Млечният шоколад се съчетава по-добре с вкуса на Марс-а, но е и по-сладък. Обикновено класическата рецепта за chocolate chip cookies съдържа 1 ч.ч. бяла захар. Тук я намалих наполовина, за да компенсирам допълнителната сладост на млечния шоколад и Марс-а.

Ето и рецептата:

Вземаме:

1 ч.ч. (225 гр.) размекнато масло

1/2 ч.ч. (100 гр.) бяла захар

1 ч.ч. (220 гр.) кафява захар

2 яйца, на стайна температура

2 есенции ванилия

3 ч.ч. (385 гр.) брашно

1 ч.л. сода бикарбонат

2 ч.л. гореща вода

1/2 ч.л. сол

150 гр. млечен шоколад, нарязан на парченца (аз използвам Милка)

3 десерта Mars, замразени във фризера и после нарязани на филийки или средно големи кубчета

1 ч.ч. (100 гр.) смлени орехи

Правим:

1.      Загряваме фурната на 170^оС (150 ^оС с вентилатор) и застиламе тавичка с хартия за печене.

2.      В голяма купа разбиваме маслото, кафявата и бялата захар до пухкавост.

3.      Прибавяме ванилията и яйцата едно по едно, като разбиваме добре.

4.      Разтваряме содата в горещата вода и я прибавяме към сместа заедно със солта.

5.      Пресяваме брашното и го добавяме в купата, като разбъркваме, докато стане хомогенна смес.

6.      Добавяме орехите и нарязания шоколад и разбъркваме. Оставяме тестото да престои около половин час в хладилника.

7.      С помощта на две супени лъжици вземаме от тестото и поставяме върху застелената с хартия за печене тавичка. Оставяме 3-4 сантиметра разстояние между сладките, за да не залепнат една за друга при печенето.

8.      Вземаме парченцата Марс и ги поставяме върху сладките, като притискаме леко.

9.      Печем около 10-12 мин., докато сладките станат леко златисто-кафяви по края.

След това изчакваме сладките да изстинат, поставяме ги в кутия, качваме се в колата и заминаваме на планина! Да ви е сладко!