Friday, May 16, 2014

Пълнозърнести палачинки с овесени ядки и банан

Вкусни, лесни, бързи за приготвяне - вариант за закуска в делничните дни, когато нямаме много време



Много обичам да правя закуска. Понякога, докато си чакам последния превод сутрин, имам свободен около половин час, в който се опитвам да свърша нещо из къщи – ей така, докато съм заредена с енергия сутрин, а денят е пред мен. Понякога изпитвам неистово желание да приготвя закуска. Повечето от нас не закусват както трябва в делничните дни. Кафе, чай, може би нещо на крак – това е обичайното меню сутрин. За мен обаче закуската е много важна. Някак си доброто начало на деня, уютът, топлината, която дава добре приготвената закуска, не може да се сравни с нищо друго. Освен това, ако човек закуси добре, може да преживее деня само с още едно ядене – нещо като ранна вечеря към 6 следобед (от опит).

Wednesday, May 14, 2014

Кюфтенца от леща

Постни, леко пикантни кюфтета от леща, подходящи за лека вечеря


Постни кюфтета. Само при мисълта за такова нещо ми се повдигаше допреди няколко години. Имах неприятни асоциации с пържени, воднисти, кюфтето-подобни неща от настъргани тиквички и картофи, които понякога мама правеше. Не че на останалите вкъщи не им харесваха – харесваха им, на мен обаче никога не са ми били фаворит. До скоро не можех да ям изобщо готвени тиквички, патладжани, моркови. От боба и лещата ме болеше корем. После обаче опитах зеленчуци на грил по средиземноморски – съдържащи всичките изброени тиквички и патладжани. Бяха супер! Опитах и крем-супа от леща. Изобщо не ме заболя корем. Постепенно осъзнах, че огромно значение за непоносимостта ни към дадени храни има начина, по който те са ни били поднасяни, особено, когато сме били деца. Всъщност всичко може да бъде вкусно, стига да е приготвено по начин, който ни харесва.

Friday, May 9, 2014

Какаово кремче с мед и масло

Това леко кремче с прекрасен аромат на какао и масло е без глутен и без захар - малко по-здравословна алтернатива на традиционните десерти


След безумното тъпкане с какво ли не в Истанбул, реших да похапвам по-лекички неща тази седмица. Никакво тесто (въобще – никакви зърнени) и никаква захар. Особено от захарта имах много нужда да се поразтоваря след всичките баклави, казан дибита, сутляши и още един куп сладки неща, чиито имена не успях да запомня.
Така че в момента единственото сладко, което ям, са плодове и 1-2 лъжички мед отвреме-навреме.