Канелени мъфини

Казвала съм го преди и ще продължа да го казвам: „Колко по-невкусен щеше да е животът ми и колко по-слаб задникът ми, ако не беше моята приятелка Лидия!“ Тя е най-отличният източник на вкусни, лесни и бързи рецепти, главно американски по произход. А ние тук в Баркъри обичаме тъкмо такива неща – малко суетене, голямо облизване! Сега споделям едно от нейните най-добри попадения – бързо (около половин час всичко), лесно (без миксер дори) и адски вкусно – канелени мъфини.

1 яйце
¾ ч.ч. мляко
½ ч.ч. олио
2 ч.ч. брашно
1/3 ч.ч. захар
3 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. сол

За овалване:
Около ¾ малко пакетче масло (100 гр.)
½ ч.ч. кафява захар
1 ч.л. канела (или повече, ако я обичате)

Разбиваме с тел яйцето, млякото и олиото. Прибавяме брашното, бакпулвера, солта и захарта. Разбъркваме със силиконова шпатула тестото 10-15 пъти, колкото съставките да се омесят. Бучките в случая не са проблем, дори и да ги има.
Нареждаме в тава 15 силиконови формички за мъфини или намазняваме специална тава за мъфини, според зависи в кое от двете сме инвестирали. Разпределяме тестото поравно във формичките, като гледаме да не препълваме всяка повече от ¾. Печем на 180 градуса 20 минути. Мъфините не трябва да получават препечена коричка, защото стават твърди и сухи и се овалват трудно в маслото и захарта.
Разтопяваме маслото за заливката и го изсипваме в средно голяма купичка. В друга такава купичка смесваме канелата и кафявата захар.
Вадим мъфините от формичките и, докато са още топли, ги потапяме първо в маслото, а след това ги овалваме в захарта.
Все още не мога да реша кога ми харесват повече – дали топли, току-що изпечени, или охладени и попили добре от захарно-канелената глазура…ммм…
Вариации: Веднъж ми беше останала половин ябълка, която реших да оползотворя. Нарязах я на малки парченца, овалях ги в кафява захар и канела и ги прибавих накрая в тестото преди последните 2-3 разбърквания. Изключително добър вариант, ако ви се иска нещо малко по-леко и плодово.

Този блог беше обмислян доста дълго време. Може би дори прекалено дълго. За щастие, след един (почти) свободен ден е вече факт!
Да ми е честит!


Защо Barkery?

Преди известно време си говорехме с един приятел на по няколко уискита в Road 66 кой каво иска да прави занапред с живота си. "I should totally open a bar," каза той като един виден последовател на Барни Стинсън. "And I should totally have my own bakery," казах аз като виден любител на сладките. "I have an idea! Let's start a joint-venture and call it Barkery!" "Yeah! And we'll serve Jack and cookies!" "Deal!"
Понякога най-великите идеи се раждат най-неочаквано. Често други хора участват в тяхното създаване. Но едно е сигурно - алкохолът винаги помага те да са велики! :)
И така, имам си идея за своя собствена пекарна. Ще се казва "Barkery" и ще предлага кукита, мъфини, къпкейкове, Джак и отбрани видове ирландско уиски и вино. Ей така, за душата на хора като мен, които си пият уискито с торта, а виното - с мъфин със сирене. Ще има дървени столове, късметчета от мъдри римувани мисли с кафето и бурканче от меда на тати на всяка маса. А, да - и слънчогледи. Да не забравяме слънчогледите!
Всеки ден ще има различни специалитети - в зависимост от настроението ми и времето навън. За тези, които са забравили - да преговорим: Нели има склонността да е свръхемоционална не само в живота, но и в кухнята. Ако се вдъхновя, за половин час мога да спретна най-невероятната манджа на света. Ако ми е криво, и три часа да се моря, пак няма да стане както трябва.
Та затова си пожелавам свръхемоционалността, свързана с този блог, да не ме напуска никога!
Моята Barkery засега ще е само виртуална. Някой ден, надявам се, ще стане и реална!
И за да открием официално мястото, където сладкото и алкохолът са на почит, ви предлагам една от любимите си рецепти:

Кукита* с бял шоколад и червени боровинки

1/3 ч.ч. масло
½ ч.ч. кафява захар
1/3 ч.ч. бяла захар
1 яйце, размер L
1 течна есенция ванилия на Д-р Йоткер
1 ½ ч.ч. брашно
½ ч.л. сол
½ ч.л. сода бикарбонат
¾ ч.ч. червени боровинки (продават сушени в Била и Кауфланд, кутия от 100 гр. – тъкмо достатъчна за рецептата)
1 бял шоколад Милка



Загряваме предварително фурната на 160 градуса и застиламе една или две тавички с хартия за печене.
В купа изсипваме двата вида захар, разтопеното (но не горещо!) масло, яйцето и ванилията и разбиваме с тел за разбиване на яйца. (Моята тел се казва Димитраки, за вашите не знам…) В друга купа смесваме брашното, содата и солта. Изсипваме сухите съставки при мокрите и разбъркваме с лъжица, докато сместа стане хомогенна.
Нарязваме шоколада на парченца. (Аз лично гледам едно блокче да го разрежа горе-долу на четири) Ако боровинките са много големи, също можем да ги понакълцаме. Изсипваме шоколада и боровинките в сместа за кукитата и разбъркваме.
С помощта на две чаени лъжички загребваме от сместа и слагаме в тавичката. Не оформяме нищо, кукитата ще се самооформят сами при печенето. Печем около десетина минути (зависи от фурната), докато краищата леко порозовеят. Изваждаме и оставяме за минута-две да се поохладят, след което преместваме готовите кукита с помощта на шпатула в поднос или кутия.
Кукитата са най-вкусни, когато са пресни, но и на няколко дни пак не са за изхвърляне. Вървят превъзходно с Jack Daniel's Honey, който за съжаление не се продава в България (все още).

Да ви е сладко!

*кукита – мн.ч. на куки. Да, много добре знам, че на български това се превежда като „бисквита“, но като ми кажат бисквита и в съзнанието ми изниква квадратно, блудкаво нещо, което се разпада в мляко. Затова, а и защото това си е моят блог и ще правя каквото си искам, хахах, наричам тези сладости „кукита“!